Дворът и главната порта

Това беше зворът, който беше огромен. От него можеше да се отиде до загражденията, до езерото и до околностите. Тук беше и портата водеща към Ръката

Натаниел се огледа. Мястото наистина беше внушително. Огромният замък изглеждаше на не по-малко от няколко века, а яките стени подсказваха, че дори опитен пълководец би видял доста трудности преди да го превземе. Нещо в тази огромна сграда вдъхваше на новодошлия едновременно страхопочитание, изумление и спокойствие. Сякаш казваше, че ако е приятел ще бъде в безопастнос, но ако е враг ще си има сериозни проблеми.
"Какво мислиш, Линон?"
"Симпатична колибка"
"Линон!"
"Добре де. Може би ще пасне на моите изисквания, макар че е доста обикновено. Няма блясък и пищност, които да му придават изтънченост, но това винаги може да се промени!"
Натаниел се изсмя на глупавите и самовлюбени думи на врабчето. Тримата му спътници го изгледаха странно, но той се направи на приятно разсеян.
"Казах ти да забравиш старите навици и да се научиш да се сдържаш!"
"Щом казваш." - Натаниел се усмихна. Поне това никой не можеше да види.
Четиримата пътници стигнаха до огромната порта, която водеше на вътре в замъка. Там стоеше висока и стройна жена, която очевидно ги очакваше.
"Тази сигурно е директорката." - изкоментира Линон.
"Сега ще разберем."

Джесика видя четиримата пътници, които стояха пред портата. Явно това бяха първите ученици, които тя трябваше да посрещне.
- Добри дошли в Ръката. - поздравиги тя. Вълкът който сотеше до краката и изръмжа в знак за добре дошли.
- Аз съм Натаниел, а това са спътниците ми.
Джесика се усмихна.
- Заповядайте. - тя се отдръпна от вратата и им направи път да минат. - Не стойте навън. Скоро ще се мръкне и тук ще стане студено.
Групичката влезе в двора. Навсякъде имаше дървета. На някой от тях листата им бяха пожълтели и падаха, а други вече бяха голи.
- Скоро ще дойде зимата. - каза Джесика. - Желаете ли да влезете вътре или искате да ви разведа наоколо?
"Доста си любезна" - каза вълка.
"Винаги съм била любезна" - отвърна му Джесика. - "Какво имаш в предвид"
"Не ми обръщай внимание. Такъв съм си по природа. Не мога да сдържам подозрението си"
"Ах ти стари приятелю" - отвърна му тя.
- Е? - Джесика се обърна към групата. - Какво ще изберете?

Керел пропусна спътниците си пред себе си и докато вървяха огледа набързо замъка. Сградата беше величествена. Изглеждаше непревземаема. Само, че като добър взломаджия ( сега пише книга на тази тема ) Керел знаеше, че във всяка зграда може да се влезе, макар често излизането да е по - трудно...
Вече бяха на двора и жената до портата попита дали искат да поразгледат или да флязат в замъка.
- Аз бих разгледал - отвърна й Керел.