Това са оръжията, които ще се използват. Съобразявам се със средновековието.
1. Меч - Меч се нарича хладно оръжие със сравнително дълго острие, което по-често е остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени оръжия, използвани от Бронзовата епоха до края на Средновековието като на доста места продължават да се използват и дълго след това.
2. Лък - Лъкът е оръжие използвано още в древни времена. В най-примитивната си форма той представлява извита пръчка с закачена връв на двата ѝ края. Първите хора използвали лъка за лов на диви животни. Впоследствие лъкът се усъвършенства и започва да се използва и за военни цели. Днес лъкът се използва с комерсиална цел. Съществува и спорт стрелба с лък,също така и стрелба с лък от кон.
3. Арбалет - Арбалетът е средновековно хладно оръжие използващо еластичноста на лъка за да изстреля стрела. Най-общо може да се каже, че арбалетът е монтиран върху приклад лък, чиято тетива е застопорена със спусков механизъм, който позволява свободно прицелване за произволен период от време. Арбалетът превъзхожда лъка по точност на стрелбата и по сила на поражение, но е много по-тежък и по-бавен. Стрелите му също се различават от тези на лъка. Има също така пистолетни (малки) и големи арбалети.
4.Чакрам - Чакрам е метателно оръжие, използвано от древните индийци. Представлява плосък метален пръстен с остър външен ръб и диаметър между 15 и 30 сантиметра.
Името произлиза от санскрит и означава "колело" или "кръг". Най-ранните източници, споменаващи оръжието са староиндийските епоси Рамаяна и Махабхарата, където оръжието на бог Вишну е именован чакрам. Използвано е и от индиските армии, предимно от сикхите.
Оръжието има ефективен обсег от 40 до 50 метра, а заради аеродинамичната си форма (подобна на самолетно крило) не се отклонява лесно от вятъра.
5. Боздуган - Боздуганът е развитие на бойната тояга, той представлява дървена, облицована в метал или целометалическа дръжка с удебелен край, или глава изработена от камък или метал (мед, бронз, стомана). Главата обичайно е малко по-широка от дръжката, с фланци (зъбци, пера) осигуряващи по-голяма поразяваща мощ. Думата може да се използва за да обозначава бойна тояга (дървен боздуган), или неправилно, обозначавайки цеп (млатило).
6. Бокен - Бокен e изработен от твърдо дърво меч, използван за тренировки в японските бойни изкуства. В днешно време боккените се използват предимно за тренировка чрез формени упражнения (ката), а за джигейко (спаринг) се използва защитна екипировка (богу) и бамбуков меч (шинай).
Има два вида бокени:
* тачи - дължина около 102 см., дължина на дръжката 24 см. Обикновенно се нанасят удари с две ръце, но има и удари с една ръка.
* ко-дачи - дължина около 55 см., дължина на дръжката 14 см. Клас - къс меч. Държи се с една ръка. Може да се използва самостоятелно или в комбинация с тачи.
7. Дайшо - Дайшо (на японски език - 大小, буквално „голям и малък“) — са чифт самурайски мечове, състоящи се от Шото (къс меч) и Дайшо (дълъг меч). Дължината на дайшо е около, или повече от 66 см, дължината на Шото — 33—66 см. Дайшо бил основно оръжие на самурая, Шото — резервно и допълнително оръжие, използва се в близък бой, за отрязване на главата или харакири. Обичая да се носят по два меча, окончателно се утвръждава през XVI век.
Дайшо се е използвал изключително от самураите. Законът за използването на Дайшо се съблюдава свято и се потвръждава нееднократно с укази на военните лидери и шогуни.
8. Копие - Копието (още: пика) е оръжие, използвано за ловни и военни цели. Състои се от дръжка, обикновено дървена, и заострено острие. То може да бъде просто заострения връх на самата дръжка или друга част, прикрепена към нея.
8. Мачате - Мачете е дълъг (дължината му често е над 50 см) и широк нож, предназначен за рязане на захарна тръстика или за прочистване на път през обрасла с храсти, лиани и тънки дървета местност. Широко разпространено в Латинска Америка, Африка и Азия. Освен за земеделска работа или за проправяне на път през джунглата, често се използва и като оръжие. Обикновено дължината му е между 40 см и 65 см, а дебелината на острието е едва 3 мм.
9. Сърбосек - Горната част на сърбосека била направена от кожа, като част от ръкавица, проектирана така, че палецът да минава през разрез и да се движи свободно. По този начин единствено сребристото острие е било изпъкнала неподвижна част.
Приспособлението е представлявало 12-сантиметров нож с леко извито острие, като режещата част е оставала от вътрешната страна. Върху кожената част от сърбосека е имало надпис "Gräwiso", поради което понякога е наричан "Gräwiso нож". Острието било проектирано извито, за да може по-лесно да се прерязва гърлото на жертвата, следвайки естествената извивка на гърлото.
10. Шинай - Шинай е тренировъчно оръжие, използвано като меч в кендо и други източни бойни изкуства (вариантите в други бойни изкуства могат да са с различна форма или наименование). Обикновено е направен от бамбук, но в днешни времена се използват и варианти от въглеродни влакна.
11. Ятаган - Ятаганът (от турски yatağan) е мушкащо и сечащо хладно оръжие, нещо средно между сабя и кинжал. Появява се през средата на 16 век и се използва до края на 19 век. Ятаган е името на община в Егейската област. В стари времена майстори от тази област са били прочути с изковаването на оръжия подобни на "палата", но по-тесни и извити. От името на областта и оръжията започнали да се наричат така.